Още три разбити мита за еврозоната и банките в България
Автор: Обективно
Авторът Стефчо Станев е правист, специализирал е право на Европейски Съюз, интернационално комерсиално и капиталово право в Маастрихт. Работи в банковия бранш във Франкфурт. В публикацията „ Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото “ той обори 7 необятно публикувани изказвания за еврозоната. Обективно.БГ разгласява втората част на разбора му: „ Още три разрушени мита за еврозоната “.
Разузнавателна служба на Турция 8: “Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни. ”
ФАКТ: Българските банки към този момент са постоянни — и то повече от доста банки в еврозоната. Защо?
12% запаси в Българска народна банка → това са пари (ликвидност), които банките държат „ настрани “ за незабавни случаи. В еврозоната е единствено 1%. По-малко запаси = по-малко ликвидност = по-голям риск при рецесии.
22% финансова отбрана → Това е съотношението сред личния капитал на банката и нейните опасности или другояче казано това са личните пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – към 15–16% приблизително. Ако настъпи рецесия, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.
Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението сред това какъв брой пъти активите на банката надвишават личния й капитал. Представете си 100 лева лични и 1100 лева активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма накърнимост.
Истината: Еврозоната не е автоматизирана гаранция за непоклатимост. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента Българска народна банка има високи условия към банките
Разузнавателна служба на Турция 9: „ Българска народна банка няма принадлежности за парична политика поради валутния ръб. “
ФАКТ: Въпреки валутния ръб, Българска народна банка разполага с ефикасни принадлежности за надзор на паричната маса и финансовата непоклатимост:
Задължителни минимални запаси (ЗМР): Българска народна банка изисква банките да държат 12% от депозитите си като запаси, което лимитира количеството пари, които могат да отпускат като заеми и по този начин Българска народна банка въздейства на лихвите. Това разрешава на Българска народна банка да управлява паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско равнище (1%), което дава по-малко надзор върху заемите и усилва риска от балони. При събаряне на това условие банките ще могат да употребяват спомагателни към 15 милиарда лв. или за кредитиране, което може да усили инфлацията, или да ги изпратят към сдруженията майки в Западна Европа.
Ограничения за ипотечни заеми: Българска народна банка постанова ограничения като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), предели за съотношението дълг/доход и матуритет, с цел да ограничи рисковото кредитиране.
Капиталови буфери: Българска народна банка задължава банките да поддържат високи равнища на капитал (в момента към 22%), което работи като „ възглавница “ против загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – към 15-16% приблизително.
Истината: Българска народна банка разполага с пълномощия и принадлежности, които би изгубила при участие в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон Българска народна банка ги употребява, с цел да обезпечи бързо финансова непоклатимост по отношение на локалните условия.
Разузнавателна служба на Турция 10: „ С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се преценява с еврото посредством валутния ръб. “
ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са постоянно за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет стопански системи. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.
Това значи, че ще участваме в към 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме единствено наблюдаващи. Според разпоредбите, в случай че даже единствено още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени сред 6+ страни, намалявайки още въздействието ни.
Обикновено решенията се взимат с консенсус, само че в спешни времена се стига до гласоподаване с нормално болшинство. А гласоподаване с квалифицирано болшинство, което зависи от Брутният вътрешен продукт на страната и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил единствено 0,9%), се ползва във значимите случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния приход на националните централни банки и прехвърлянето на задгранични аварийни активи от националните централни банки към ЕЦБ.
Тайна на вота: ЕЦБ не разгласява резултатите от гласуванията, а единствено полемиките без да показва позициите на съответни членове на централните банки. Тоест няма по какъв начин да разберем дали и по какъв начин представителят на Българска народна банка е съумял да се бори за най-правдивата позиция.
Истината: По-скоро ще гледаме масата в профил. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширение на еврозоната ще стане още по-малък. За основни решения пък ще е под 1%. Така или другояче резултатите от гласуването остават загадка за обществото поради разпоредбите за бистрота на ЕЦБ.
